"You make METALLICA feel good"

Не мислих, че ще чуя тези думи отново наживо, но ето, че се случи. В петък аз, котето и още 49998 души видяхме как се прави истински концерт! Но нека да започна отначало.
Разбира се като всеки присъствал на стадион Пловдив преди 9 години 1 месец и 14 дни тръгнах с известни резерви към София. Първия, най-якия концерт на най-яката група пред най-яката публика в най-якия град - какво може да измести това?
Като начало страшно добро впечатление ми направи организацията. От момента в който стигнахме външните ограждения на стадиона, до момента в който влязохме в нашия сектор минаха малко повече от 10 минути - бях шокиран! Влизайки вътре пред нас се разля морето от фенове, които прииждаха отвсякъде. Навсякъде хора - на полето отпред, на полето отзад, на трибуните, в ложите тъпканак отвсякъде (хората бяха еволюирали в копърка - малко олио, подходяща опаковка и можеше безпроблемно да се консервира целия стадион). Тук е мястото да отбележа, че тоалетните бяха като оазис в Сахара - виждаш ги, но не можеш никога да ги достигнеш; в бирата пяната беше мнозинство, а пивото някаква вяла опозиция...
Предполагам сте чели вече доста ревюта за концерта, затова ще спомена на две на три същинската част. Зад групата грейна огромен екран, следящ всяка крачка, движение, физиономия на четиримата и капка пот по лицето на Ларс, както и два по-малки странични екрана. На "Fuel" 4 огромни горелки подгряха допълнително тълпата, а преди "One" се разрази очакваната и много зрелищна война на сцената. Лично аз съвсем сериозно настръхнах, котато 50000 души надвикаха Джеймса, пееки "Nothing Else Matters" с цяло гърло. Естествено черешката в сладоледа "Seek & Destroy" сложи точка с няколко удивителни знака на двучасовата месомелачка. Професионален, размазващ, надъхващ и насочен към старите фенове концерт.
Няма как да не изникне веднага паралела с шоуто преди 9 години. Вчера пак гледахме предаването на БНТ от онова време и покрай носталгията направих няколко интересни заключения. През 99-та присъствахме на един определено емоционален концерт. Тогава имаше повече сола, повече игра с публиката, повече движение по сцената... Онзи ден пък се бяха постарали за спец ефектите, огромния екран, старите песни, а Трохильо дори благодари на български. Публиката определено беше доста по-организирана - непрекъснато ръцете бяха вдигнати и в абсолютен синхрон се движиха в такт с цепещите мрака ритми (това разбира се е обяснимо, за 9 години успяхме да видим доста металдинозаври и да добием ценен концертен опит)
Като цяло, радвам се че в петък присъствах на най-масовия и най-професионалния концерт изнасян в България, радвам се че чух Seek & Destroy наживо, радвам се че Metallica са решили да обърнат поглед към началото (въпреки, че каквото и да изсвирят няма да сбъркат - винаги ще има някоя неизпята песен). Сега очакваме новия албум и следващото показно на някой български стадион - дано да е скоро!