Аз съм мъж, на 29 години без книжка, който реши преди месец да поправи тази грешка в живота си. Досега съм нямал мерак за шофиране - повече ми харесваше да се возя и хапливо да коментирам грешките на водачите които ме возят (предимно жените и хилавите мъже шофьори). Поради ред причини, всичките поставени ребром, се наложи да почна заветния курс за управление на автомобил. Вярно, реално като шофьор имам само 40 минути практика, но като навигатор имам стаж 10 години, а да не говорим за хилядите навъртяни километри на всички части... повтарям всички части на Need For Speed, последните 200 с волан и педали, както си му е реда. Преглътнах факта, че “колеги” кандидатшофьори са само абитуриенти и успешно минах теорията. Миналата събота започнах кормуването с нагласата, че всичко е просто като фасул. Кво толкова, три педала, скоростен лост и волан - и муле да си са час два се научаваш да ги ползваш. Аз цяла "Термодинамика" от 500 страници научих, пък някакъв пиклив правилник от няма и 100 страници ли ще ме спре?
Да, ама не!
Вече 5 часа съм зациклил на една права отсечка с два обратни завоя и допринасям за спокойното движение в Пловдив, като обирам негативното отношение на обръгналите шофьори. Как да си наложа да натискам плавно съединителя? Как едновременно да натискам спирачка, да включвам на скорост и да следя задното огледало? Как да разбира колите кога ще достигнат колата която карам - за целта трябва да се сметне нетрудна задача от висшата математика (на спокойствие решението отнема половин час)? На всичкото отгоре предстои влизане през кръстовища сред колите, велосипедистите, пешеходците, автобусите и такситата - все участници в движението, които а си мигнал, а са те прецакали. Ама няма измъкване. Жените са облагодетелствани в това отношение - изрусяват се и хоп, попадат в графа "блондинка шофьор". При мен няма прошка, няма състрадание, няма милост, нито разбиране, аз съм обречен!
"Дай, дай... а ся слез да видиш к'во напрай"
понеделник, 2 юни 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Хич да не ти пука. Към 10тия час вече ще си свикнал с педалите, скоростния лост, шамарите на инструктора, клаксоните и дори ще започнеш да се отпускаш и да попсуваш и ти. На каква кола караш?
Абсолютно съм сигурен в това :) Инструктора не шамаросва, по-гадно - действа на психиката. Като направиш грешка говори едно такова тихо, без да повишава тон... Мен това повече ми действа. Иначе карам VW Passat 2000-та година, 1,6 бензинов, 101 коня. Колата е 6, направо я тормозя с тия 50 км/час, ама няма как.
Няколко пъти съм карала кола, не повече от десетина пъти, винаги в присъствието на баща ми. За последен път да е било преди около 3-4 години. Страхотно е, само че като ми се появеше кола пред пътя, имах чувството, че пътят се стесняваше и ставаше все по-тесен с приближаването на отсрещното превозно средство.
Преди сигурно около 10 години бях на рали със семейството си и тогава едно момче така се преби с колата си, че все още като се сетя, се чудя как оживя. Може би оттогава имам някакво предубедено чувство и не искам да карам шофьорските курсове. Все отлагам и казвам, че нямам време или пари. :)
Втълпила съм си, че или ще съм перфектен шофьор, или като се кача в колата и всеки ще се крие по тъмните улички, където коли не минават. :D
A само като си представя, че някакъв си инструктор може да ми вряка и направо се наежвам от самата идея! (rofl)
А за жените шофьори... Смятам, че ако в началото на обучението си им се обяснява спокойно и не им се вряка колко са прости ( :D ), би могло да излезне също толкова добър шофьор, колкото е и един мъж (не че и от всеки мъж става шофьор, де). :)
Много се отплеснах, ама в момента "олабвам" нервата, тъй че сори за разбърборването ми! :D
Абе, сигурна съм, че ще си много добър шофьор, всичко си е до практика. :)
Така е,с времето всичко ще се оправи...Виж ако беше жена,руса...Нямяш шанс :>
Публикуване на коментар