"Гърбосложен на кревата...."

Тя работата тръгна отдалече. Един колега често цитира едно стихотворение на Хр. Смирненски:

"Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичокрилни вежди
пак тревожат ме сега.

Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.

Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб...

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Балан."

Естествено впечатление ми направиха думите гръбосложен, себеспомням, устопредници и т.н. Накрая стиха завършва малко странно - " стих въртя à la Балан." Порових още малко в нета и установих, че по това време е творил един виден български езиковед - проф. Александър Теодоров-Балан. Оказа се, че въпросния професор е въвел множество думи, които са останали в съвременната ни реч: заплаха, усет, възглед, предимство, проява, творба, гледище, становище, излет, летовище, кланица (турската дума била "салхана"), влияние и пр. Вярно е, че Балан през своята осемдесетилетна работа е предложил и някои думи, които или не са били възприети навремето, или пък нямат перспектива да се използват в езика ни, например здравница (вместо "санаториум"), птичак (вместо "аероплан"), зеленар (вместо "зарзаватчия"), тръжница (вместо "хали") и много други. В началото на 20-ти век е бил доста подиграван заради несполучливите му думи (горното стихотворение било написано точно с тази цел) и в българския език дългите и сложни думи са кръстени на негово име - Баланови думи. Впечатление ми направи писмото му до министъра по повод пенсионирането му. Представете си, някой да почне да говори по следния начин:

"Г-н Министре, с душесмут окосъзрях известилище във вестодавците всекидневни, че е сторена изпъдица на себеличността ми от Висшенаучното просветилище. Това вля злочинно горчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия, защото ако ме окосъзрете, ще умозаключите, че съм душесвеж и сърцемлад. Храноглътните ми желания са като на млад юнец, коремието и продължающите телесни добавки са в пълна изправност. Ето защо с това си буквописно заявилище Ви моля да не ме изпъждате в пенсионно кракоклатие, а да ме оставите на бъднодневна трудотворна занимавка във Висшенаучното просветилище.

С главосклонни почитания"

Луда работа :)