Да си призная Marilyn Manson едно време ме дразнеше. Някакси всичкия този грим, различните очи, стила на обличане, абе въобще визията като цяло ми идваше в повече (аз затова така и не прослушах black metal, а си останах на класиката и успокоителното приятелско грухтене на death metal-а) . От 3-4 месеца насам г-н Менсън започна доста да ме кефи (да си призная откакто разбрах, че идва в България). Разбрах също, че той е пич, като го видях най-чистосърдечно да маха на публиката на стадион "Академик" в София (нещо което не бях виждал от западна звезда по концертите на които съм ходил). Напоследък непрекъснато ми се върти една песничка - Disposable Teens... Приятно тежка, брутално закачлива, ритмично протяжна - направо да ти влезе в акъла (като онези дивни чалги, които като чуеш в рейса те следват цял ден после). Ето я песничката, наслаждавайте и се.
Disposable Teens
четвъртък, 20 септември 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
\m/ Мерилин Менсън си е явление в рок музиката - визия, поведение, стил...не случайно ми е сред любимците :)А относно концерта - невероятно беше, от една страна се изненадах, че наистина може да пее :))
Коте, липсваш ми :(
Наистина, не е за подминаване тоя тип, но.. всеки с вкуса си, много ми е безлично парчето някак.
Съвсем сериозно, той гей ли е?
Ми не мисля, че е гей. Около него все едни мацки... :)
Как ще е гей? Нали беше женен за Дита фон Тесе, а сега ходи с Евън Рейчъл Ууд.
Съжалявам, адски престрастен съм :)
Серж е човека :)
Публикуване на коментар